BulgarianCzechEnglishFrenchGermanGreekItalianRussian
Управление на отпадъците, методи за третиране и оползотворяване на отпадъци | Комор ЕООД

Управление на отпадъците, методи за третиране и оползотворяване на отпадъци

Управление на отпадъците, методи за третиране и оползотворяване на отпадъци

Изборът на метод за третиране на твърдите битови отпадъци се определя от много фактори, които трябва да се отчитат комплексно въз основа на технико-икономическите и екологичните критерии за оптималност. Главната цел е да се постига опазване на околната среда, на човешкото здраве и осигуряване на рационално използване на природните ресурси.

1. Система за управление на отпадъците

 

В зависимост от произхода и въздействието върху околната среда и здравето на човека основните видове отпадъци са:

  • битови;

  • производствени;

  • опасни;

  • строителни.

Третирането на отпадъците се свързва с прилагането на интегрирана пазарно ориентирана и адаптирана към изменящите се условия система за управление. Интегрираната система е комплекс от мероприятия и целенасочени мерки за:

1) прекратяване и минимизиране образуването на отпадъци и най-вече генерираните отпадъци с опасни свойства

2) събиране, транспортиране и сортиране на отпадъците;

3) обезвреждане, преработване, повторна употреба и оползотворяване на отпадъците чрез прилагане на един или няколко от следните методи: рециклиране; физико-химично третиране; биологично третиране; термично третиране и инсинерация; депониране (складиране);

4) контрол върху цялостния процес.

Тази система обхваща обработка на вещества с твърда, течна, газообразна и радиоактивна консистенция, разработването на различни методи за тяхната утилизация (обезвреждане) и областите за по-нататъшното им приложение. Благодарение на нея и третирането на отпадъците е възможно производство на суровини и материали, получаване на гориво, електроенергия, обогатители за почва и т.н.

2. Техники и технологии за третиране на ТБО

Подготовка за третиране – Изграждане на съоръжения и инсталации за предварително третиране на ТБО (сепариране, опаковане, балиране, нарязване, раздробяване и др.) като самостоятелни обекти или спомагателни обекти към основните съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците.

 

  • Енергия от отпадъците – модерните инсталации за изгаряне на отпадъци са ефективни съоръжения за производство на електроенергия и топлина от отпадъци, при които над половината от капиталовите разходи са за оползотворяване на енергията и за сложни системи и оборудване за пречистване на димните газове и контрол на емисиите.

3. Термични методи за третиране на твърди отпадъци:

3.1.  Изгаряне

3.1.1  Общо изгаряне на несортирани отпадъци или изгаряне на отделни фракции, за получаване на гориво, електроенергия и топлина. При предварително сепариране на негоримата част на ТБО (метали, стъкло, инертни компоненти от пясъци и глина и др.) и преработване на останалата част чрез сушене или брикетиране, калоричността нараства 2-3 пъти и намалява общия обем за термично третиране. Получените брикети поради ниската влажност са устойчиви и се транспортират до потребители в индустрията – най-често ТЕЦ и циментови заводи. По-ефективни и предпочитани са технологиите, при които изгарянето се извършва на място, като се избягва брикетирането и транспортните разходи. В зависимост от вида и състава на отпадъците и съдържанието на опасни вещества се предлагат специализирани инсинератори за:

  • болнични отпадъци;

  • нискорадиоактивни отпадъци от ядрената енергетика;

  • битови отпадъци;

  • индустриални отпадъци;

  • специфични отпадъци от корабоплаването;

  • патологични отпадъци;

  • крематориуми;

  • различни видове други отпадъци.

3.1.2  Високотемпературно термично третиране – Високотемпературното изгаряне (инсинерация) е доказана технология, която освен за третиране на ТБО често се използва за обезвреждане на пестициди, замърсени с пестициди почви и други опасни вещества. Инсталацията за високотемпературно изгаряне (инсинератор) на УОЗ бързо решава проблема с опасните отпадъци, при задоволително спазване на екологичните нормативи и въпреки големите първоначални инвестиции процесът е ефективен (ако се използва топлината при изгарянето) и може да служи за изгаряне и на други отпадъци – утайки, отпадъчни масла и др.

3.1.3  Технология „Масово изгаряне върху подвижна решетка“

3.1.4  Технология „Изгаряне чрез втечнено легло“

3.1.5  Интегрирана система на Kinsei Sangyo

3.1.6  Инсинераторна система на „MC2-Plibrico“

3.1.7  Инсинератори „Envikraft“

3.2    Пиролиза – нискотемпературна, среднотемпературна, високотемпературна, технология Hoval;

3.3    Газификация (методи Арлис, Brookes);

3.4    Комбинация на газификация и пиролиза;

3.5    Плазмени технологии, технология PACT, Plascon, Startech, PiroGenesis, PyroArc,

3.6    Плазмена газификация по метода на институт „Корчатов“(Русия)

3.7    Хидриране, автоклавни (хидротермични) съоръжения, технология на фирма „Ecodas“

3.8    Микровълнови инсталации, технология на „Meteka“

 

Ползи от прилагането на термичните методи:

1)    Получаване на стабилизиран и инертен остатък, който при депониране не създава проблеми от газоотделяне и образуване на незамърсени отпадъчни води.

2)    Намаляват обемът (до около 90%) и масата (до около 70%) на твърдия отпадък. Това намалява транспортните и всички други разходи при депонирането на този минерален остатък.

3)    Утилизира се енергията на твърдите отпадъци или се трансформира в удобен за съхранение вид. Рекоперираната енергия най-често се използва за получаване на водна пара, за отоплителни и производствени цели, за добив на електроенергия.

4)    Постига се унищожаване на заразните бактерии и вируси и други патогенни микроорганизми. Получава се стерилен инертен остатък за депониране.

Напоследък се наблюдава тенденция за намаляване на експлоатационните разходи при изгарянето на твърдите отпадъци, главно на основата на ефективно рекопериране и използване на отделената вторична топлина.

4.  Биотехнологично третиране на твърди битови отпадъци.

4.1.  Органичната маса в твърдите отпадъци се разгражда чрез ускорени биохимични процеси. При тях протича частична минерализация с отделяне на газови продукти (въглероден диоксид, водни пари, метан) и образуване на твърд хумусоподобен минерален продукт (органоминерален тор), който е много ценен за повишаване на плодородието на почвите.

Биологичното третиране на твърдите отпадъци по аналогия на процесите в природата включва:

1) аеробни процеси (с участие на кислород) – компостиране;

2) анаеробни процеси (в отсъствие на кислород) – биогазификация (анаеробна ферментация, анаеробно разграждане, гниене).

И при двата вида процеси се постига намаляване на масата и обема на твърдите отпадъци, както и тяхната стабилизация от гледна точка на спиране или ограничаване на по-нататъшното протичане на биохимични процеси. При биологичното разграждане на твърдите отпадъци се получават и полезни целеви продукти – компост или компост и биогаз, съдържащ метан.

При компостирането се отделят газове, които съдържат въглероден диоксид и водни пари, отделя се и твърд остатък – компост. При биогазификацията (анаеробния процес) в газовата фаза се отделят метан и въглероден диоксид, както и твърд остатък, който се използва като компост. В повечето страни биологичното третиране в преобладаващата си част се основава на аеробни процеси (компостиране).

Аеробното разграждане (компостирането) на твърдите отпадъци се провежда в присъствие на кислород (аеробна среда), при което температурата в масата се повишава сравнително бързо. В процеса на компостиране участват три вида микроорганизми: бактерии, актиномицети и плесени. За скоростта и степента на протичане на аеробния процес голямо значение имат влажността, съставът и размерите на отпадъците. Отделеният биогаз при анаеробната биогазификация може да се използва директно като гориво, за получаване на водна пара за консумация или на електроенергия. При биогазификацията се отделя по- голямо количество отпадъчен въглероден диоксид, отколкото при компостирането.

4.2.   Преработване на битовите отпадъци по метода OXALOR PROCESS

4.3.   Метод на фирма VOMM

4.4.   Метод на фирма Швартинг

4.5.   Метод на фирма Тьони

4.6.   Метод на фирма Биодегма

4.7.   Метод на фирма Херхов

4.8.   Метод на фирма Хезе

4.9.   Метод на фирма Хорстман

4.10.  Метод на фирма Комптех/Фарвик

4.11.  Метод на фирма Лурги

4.12.  Метод на фирма M-U-T

5.      Преработване до горива.

5.1.  В зависимост от прилаганите технологии се получават два вида гориво, известно като RDF, което се разделя на d-RDF и c-RDF. Първият вид (d-RDF) е т. нар. уплътнено гориво, то е по-висококачественият продукт. Вторият вид (c-RDF) е необработено (сурово, неуплътнено) гориво. Схемата за получаване на d-RDF е по- сложна, с по-големи разходи и включва повече процеси на изсушаване и пелетизация. Това позволява продуктът да е стабилен с възможности за транспорт и съхранение като другите добивани горива. Вторият продукт (c-RDF) не се изсушава и не е възможно да се съхранява по-дълго време. Той трябва да се изгаря веднага в инсталация на същото място (площадка) в завода, в което се извършва централното сепариране.

5.2.  Метанова ферментация на органични отпадъци – получаване на биогаз.

5.3.  Метод BTA – Process – получаване на биогаз и биошлам за повишаване плодородието на почвата

5.4.  Метод на фирма ALPHAKAT – каталитична деполимирезация без налягане за производство на дизел.

6.    Депониране на твърди битови отпадъци.

Засега това е най-прилаганият метод за третиране. Твърдият отпадък е задължителен елемент на съвременните интегрирани системи за третиране на отпадъци. Два са аспектите на приложение на депонирането:

1) завършващ стадий на депониране на крайния остатък от други методи за третиране на твърди отпадъци;

2) самостоятелно приложение за директно третиране.

Санитарните депа за твърди отпадъци се делят на организирани и неорганизирани (сметища). Неорганизираните депа използват най-често естествени земни вдлъбнатини. При тяхното създаване не се извършва никаква подготвителна работа. Сметищата имат следните недостатъци:

1) замърсяват се подпочвените и повърхностните води;

2) благоприятства се развъждането на гризачи, паразити и др.

Проблемите са свързани с отделените газове и замърсяване на подпочвените води от отделилите се от депата отпадъчни води. Това изисква облицоване на мястото на депото с непропусклив слой и изграждане на специални системи за събиране и третиране на отделените газове от депата и отпадъчните води.

Отделянето на биогаз и неговото обезвреждане или оползотворяване е съществен елемент от експлоатацията на депата. Установено е, че интензивното отделяне на биогаз в депото е след две години от покриването на даден участък в депото. Достига максимум след пет години. След това започва да намалява отделянето на биогаз, като значително отделяне има около 20 години.

Отделените от съвременните изолирани депа отпадъчни води мога да се третират по два начина:

1) Рециркулация на отпадъчните води и връщане за оросяване на депото, когато има валежи.

2) Пречистване на отпадъчните води, като се подават в канализационната мрежа и третиране в пречиствателни станции за битови отпадъчни води.

Назад


Hit Counter provided by technology news